Масичките с пейките.

Проснах се на пейката и извадих нещата по психология. Наслаждавах се на слънчевото време, което напичаше кожата ми и вързах косата си. Започнах да пиша една от задачите, защото трябваше да приключа преди да се прибера в къщата на ЗБЗ и да се заема с президентските задължения. Едно момче дойде и попита може ли да седне до мен, а аз само кимнах. Все пак всички други масички бяха заети.

Реших,че няма да е лошо да започна да уча,все пак часовете започваха скоро,а аз не знаех почти нищо.Навън беше хубав слънчев ден,един от малкото и реших да уча някъде на открито из колежа.Имаше едни масички с пейки,които бяха много подходящи,но когато стигнах там се оказа,че не само аз се бях сетил за тях.Озърнах се и видях едно само момиче и я попитах дали може да седна,тя само кимна.След няколко минути реших да я заговоря.-Психология ли учиш? - попитах посочвайки с глава учебника и

Дописвах един от въпросите, когато момчето, което седеше до мен ме прекъсна. Вдигнах глава и го огледах преценително. Изглеждаше сякаш, че членуваше в някое братство и предположих, че е Омега Кай, защото рядко можеше да се срещне някой от Капа Тау и да носи учебник с него.
- Да, втора година. Ти да не си някакъв шпионин? - пак този сарказъм. Поклатих глава и подадох ръката си към него. - Както и да е. Аз съм Ребека Логън, президент на Зета Бета. - представих се и се усмихнах, a след това погледнах часовника си. По дяволите, закъснявах за срещата на братството. - А сега трябва да тръгвам. - добавих и като събрах нещата си станах и се запътих към къщата на ЗБЗ.