Стаята на Адам Броуди

Отворих вратата на стаята с крак, докато събличах якето на Ребека и я обсипвах с целувки. След това свалих и блузата й и я бутнах на леглото. Нямах търпение да кажа на онзи надут глупак какво съм правил с гаджето му, а когато момчетата от братството разберяха, че съм спал с президентката на ЗБЗ и съм натрил носа на приятеля й, който беше от врага, щяха да ме уважават... и то много.

[Изстенах тихо и преди да се осъзнае, вече беше останал без риза. Продължавах да го целувам и по едно време леко захапах долната му устна. Знаех, че поне няколко човека от Капа Тау са ни видели да се качваме, все пак това беше целта ми, но не бях напълно сигурна дали това е правилното нещо. Това ли беше единственият начин да привлека вниманието на гаджето си? Толкова ли бях изпаднала напоследък?
- Знаеш ли... по-добре да спрем до тук, мисля че е достатъчно за да го накарам да съжалява! - заекнах накрая и се опитах да го избутам от себе си, но без особен успех.

- Не може да се измъкнеш точно сега, имам да осъществявам план. - прошепнах в ухото й и хванах ръцете над главата й, докато лежах върху нея. - Няма да ми се измъкнеш. - добавих докато разкопчавах дънките й и ги смъквах надолу. Кръста й описа дъга, в опита й да се изплъзне, което само ми помогна да премахна дрехите й изцяло. Усмихнах се победоносно и обсипах тялото й с целувки.

- Не... моля те, не го прави. И двамата постигнахме целта си, не е нужно да... - шепотът ми беше прекъснат от груба целувка. Така става, като си играеш с огъня, Бека! Помислих си и се опитах да освободя ръцете си, но не се получи. А този разговор можеше да протече по съвсем различен начин. Може би трябваше да се отпусна в ръцете му, но не бях свикнала да губя.
- Н-нееедей! - просъсках зашеметена едновременно от удоволствие и страх, когато усетих езика му да проследява вътрешната част на бедрата ми.

- Защо просто не се отпуснеш, Ребека? - попитах я, докато заравях глава между краката й. Езикът ми я галеше нежно, докато не усети двата пръста, с които се заиграх в нея. Можех да чуя как диша на пресекулки, знаех, че й е приятно. Усмихнах се доволно и забързах малко, докато се готвех наистина да проникна в нея.

Най-удобният момент за бягство беше дошъл. Изритах го в корема и се преобърнах. Станах от леглото и си взех дрехите. Започнах да се обличам, а през това време се обърнах към Адам, който се превиваше от болка и му казах:
- Това можеше да се развие по друг начин. А сега... мога просто да те съсипя. Аз съм лудата кучка в този университет, Франи ме обучи, но нали знаеш.. ученикът надминава учителя. Не е удачно да ме имаш за враг, жалко че го разбираш прекалено късно. - обърнах се и си взех якето и чантата от пода, а след това отключих вратата. Излязох и си пооправих косата, затръшнах я след себе си и тръгнах към ЗБЗ.

» Стаята на Ел